Feb 20, 2024, 9:34 AM

Началото в края

507 1 0

Прощавам на сърцето, което не бие за мен,

Прощавам на ръцете, които ме галеха

пламенно.

Прощавам всеки един момент,

изпълнен с фалшива галантност,

престорена нежност.

 

Прощавам на времето, което ми отне

най-скъпото.

Прощавам на всеки "близък човек".

Прощавам на себе си, прощавам на

всекиго, обръщайки ведър поглед напред.

 

Затварям вратата към тъмното минало,

Ключът заравям дълбоко в пръстта,

Животът ми днес тече и отлита,

песента затихва с финес покрай нас.

Прощавам и тази секунда,

този миг, навяващ нежна тъга.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любима Маеркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...