Над...

Поэзия

995 0 13

Над дърветата

тихо

мокър дъждовен воал

с няколко упорити жълти листа

разговаря.

Те шептят

за слънчеви дни,

когато в тях

птици танци са вили,

гнезда свивали

и песни любовни пели.

А дъждът

за люта зима подсеща -

режещ вятър,

тежък сняг

и сковаващ вейките лед.

Меланхолия и студ.

А ти си толкова близо -

само повдигам глава

и те целувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Bezzhichen (Безжичен)

Мисля, че доста отдавна съм чел нещо твое. Сега ми правят впечатление стиховете (не харесвам на стихотворение да се казва "стих", както често се практкува, но аз имам предвид точно определени стихове), с които завършват стихотворенията ти: някак по източно мъдри (е, все пак да не забравяме - дали хунски, дали китайски, дали персийски, дали някакъв съвсем самостоятелен друг - но все пак произходът ни като българи е източен! И по източно кратки - с пауза, за да си помислим, ти, аз, другите, малко повече и да се вглъбим...

2011-12-08T20:18:27+02:00
Aneta_kz (Анета)

Колко е хубаво... въпреки студа...

2011-12-02T20:06:27+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

капчици нежност сред студа и меланхолията...
прелестен стих, мила Ласка...сърдечно те прегръщам..

2011-11-14T10:35:55+02:00
velikataniki (Николина Милева)

ех,че хубаво

2011-11-13T13:15:38+02:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Стихнал вятър,
отронва лист -
сбогуват се...
До обичане!

2011-11-13T10:09:54+02:00