12 нояб. 2011 г., 22:19

Над... 

  Поэзия
833 0 13



Над дърветата

тихо

мокър дъждовен воал

с няколко упорити жълти листа

разговаря.

Те шептят

за слънчеви дни,

когато в тях

птици танци са вили,

гнезда свивали

и песни любовни пели.

А дъждът

за люта зима подсеща -

режещ вятър,

тежък сняг

и сковаващ вейките лед.

Меланхолия и студ.

 

А ти си толкова близо -

само повдигам глава

и те целувам.

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??