Nov 12, 2011, 10:19 PM

Над... 

  Poetry
793 0 13



Над дърветата

тихо

мокър дъждовен воал

с няколко упорити жълти листа

разговаря.

Те шептят

за слънчеви дни,

когато в тях

птици танци са вили,

гнезда свивали

и песни любовни пели.

А дъждът

за люта зима подсеща -

режещ вятър,

тежък сняг

и сковаващ вейките лед.

Меланхолия и студ.

 

А ти си толкова близо -

само повдигам глава

и те целувам.

 

 

 

 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??