Над жълтите павета се разсъмва
Защо да вярвам още на лъжците,
измамили ме вече двеста пъти?
Отдавна ми изтръгнаха резците –
сега е ред на кътните ми зъби.
Пре-дълго чакахме да потече
от крановете мед и краве мàсло.
И аз се свивах – градското врабче –
нахранено със бъдеще неясно.
Пилях и младост, думи и мечти,
опразнени от замисъл и същност.
А днеска под езика ми горчи
животът – по-горчив и от насъщния.
Синът ми днес развява знамена –
на жълтите павета протестира.
И аз – защото някога мълчах –
заставам редом с него и скандирам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
