Jul 28, 2013, 4:03 PM

Над жълтите павета се разсъмва 

  Poetry » Civilian
464 0 6

Защо да вярвам още на лъжците,

измамили ме вече двеста пъти?

Отдавна ми изтръгнаха резците –

сега е ред на кътните ми зъби.

 

Пре-дълго чакахме да потече

от крановете мед и краве мàсло.

И аз се свивах – градското врабче –

нахранено със бъдеще неясно.

 

Пилях и младост, думи и мечти,

опразнени от замисъл и същност.

А днеска под езика ми горчи

животът – по-горчив и от насъщния.

 

Синът ми днес развява знамена –

на жълтите павета протестира.

И аз – защото някога мълчах –

заставам редом с него и скандирам.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??