5 нояб. 2018 г., 09:57  

Над нещата - Отражение на сянка от... Вторник 

  Поэзия » Другая
302 3 5

В езерцето на очите ти,

под храсталака на миглите,

до блясъка на звездите,

сянка от уплаха виждам.

Твърде силна, твърде слаба,

тя ме кара да се ненавиждам.

 

Тихо плиска се водата –

прилив, отлив, в своя бряг

по-далече, над нещата,

в капчиците тайни спят.

Твърде дълго, твърде кратко…

Фениксът се среща рядко.

 

Облак съм, с разрошено лице,

с краища, потъващи в безкрая.

Сянката ми птиците зове:

да отпият от водата що желаят.

Нека угасят въгленчето с малки глътки…

Огънчето ще се прероди в твоите прегръдки.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

* https://www.youtube.com/watch?v=7zIG8KgD-ug&start_radio=1&list=RD7zIG8KgD-ug

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??