Над нещата - Отражение на сянка от... Вторник
В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба,
тя ме кара да се ненавиждам.
Тихо плиска се водата –
прилив, отлив, в своя бряг
по-далече, над нещата,
в капчиците тайни спят.
Твърде дълго, твърде кратко…
Фениксът се среща рядко.
Облак съм, с разрошено лице,
с краища, потъващи в безкрая.
Сянката ми птиците зове:
да отпият от водата що желаят.
Нека угасят въгленчето с малки глътки…
Огънчето ще се прероди в твоите прегръдки.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Силве, Лиа, Наде...
