Над синята вода
Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове,
за тайни скрити в тоя кът.
Към светли, тихи брегове,
където води този път.
И слънцето ни обещава,
безкрай по синята вода.
Любов навеки ще остава,
като вълна от светлина.
И в този вечен, син безкрай,
не търсим ний посока – фар.
Любов, надежда – земен рай,
най-скъп и благоценен дар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бончо Бончев Все права защищены
