Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове,
за тайни скрити в тоя кът.
Към светли, тихи брегове,
където води този път.
И слънцето ни обещава,
безкрай по синята вода.
Любов навеки ще остава,
като вълна от светлина.
И в този вечен, син безкрай,
не търсим ний посока – фар.
Любов, надежда – земен рай,
най-скъп и благоценен дар.
© Бончо Бончев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
