Глас мъдър вика ми: "Я спри
да бягаш срещу вятъра!
Животът ролите смени
на сцената, в театъра.
Морето бурно все реве,
платна отнася, котви.
Но грейва слънце, то се спре
и в залив тих се кротва."
И мисля си дали не е
тоз глас самия Господ.
Отгоре вижда най-добре
щафетата и поста,
където ще я предадем
на свежите бегачи -
встрани да свърнем и да спрем
в забавените крачки.
© Иван Христов Все права защищены
Поздрав, за прозрението!