28.08.2012 г., 13:49

Надбягване

613 0 8

Глас мъдър вика ми: "Я спри

да бягаш срещу вятъра!

Животът ролите смени

на сцената, в театъра.

 

Морето бурно все реве,

платна отнася, котви.

Но грейва слънце, то се спре

и в залив тих се кротва."

 

И мисля си дали не е

тоз глас самия Господ.

Отгоре вижда най-добре

щафетата и поста,

 

където ще я предадем

на свежите бегачи -

встрани да свърнем и да спрем

в забавените крачки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...