Глас мъдър вика ми: "Я спри
да бягаш срещу вятъра!
Животът ролите смени
на сцената, в театъра.
Морето бурно все реве,
платна отнася, котви.
Но грейва слънце, то се спре
и в залив тих се кротва."
И мисля си дали не е
тоз глас самия Господ.
Отгоре вижда най-добре
щафетата и поста,
където ще я предадем
на свежите бегачи -
встрани да свърнем и да спрем
в забавените крачки.
© Иван Христов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
