Глас мъдър вика ми: "Я спри
да бягаш срещу вятъра!
Животът ролите смени
на сцената, в театъра.
Морето бурно все реве,
платна отнася, котви.
Но грейва слънце, то се спре
и в залив тих се кротва."
И мисля си дали не е
тоз глас самия Господ.
Отгоре вижда най-добре
щафетата и поста,
където ще я предадем
на свежите бегачи -
встрани да свърнем и да спрем
в забавените крачки.
© Иван Христов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
