6 мая 2011 г., 14:41

Надбягване 

  Поэзия
503 0 1
Препускаш като дива кобила
по склона на стръмната моя съдба...
Как не си се, любов, уморила
да бъдеш винаги силна така...
В лудо надбягване с водещи цели
ти си несъмнен победител до днес
и с тези победи са, знам, оцелели
чувствата в мен и женската чест...
Не спирай, любов, препускай тъй - дива -
по склона на стръмната моя съдба
и с триумфално-развихрена грива
до мига ми сетен се надбягвай така! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Все права защищены

Предложения
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »