Надежда
Пренаписвам те отново
в днешното ми измерение.
Пространствата надмогвам
и те целувам в своето безвремие;
Твориш във мен с тъй присъщо,
дяволски незримо безразличие.
И е като песен твоето обичане.
Прераждаш се съвсем наивно
с акордите от минало.
А любовта сънува в тях
и ги изпълва с вричане.
Пропита със надежда
и очакване за сбъдване,
ще вярвам всяка нощ
във твоето завръщане.
Т.К.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
