Пренаписвам те отново
в днешното ми измерение.
Пространствата надмогвам
и те целувам в своето безвремие;
Твориш във мен с тъй присъщо,
дяволски незримо безразличие.
И е като песен твоето обичане.
Прераждаш се съвсем наивно
с акордите от минало.
А любовта сънува в тях
и ги изпълва с вричане.
Пропита със надежда
и очакване за сбъдване,
ще вярвам всяка нощ
във твоето завръщане.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
