Mar 5, 2008, 7:09 PM

Надежда

  Poetry
2.1K 0 27

Пренаписвам те отново

в днешното ми измерение.

Пространствата надмогвам

и те целувам в своето безвремие;

Твориш във мен с тъй присъщо,

дяволски незримо безразличие.

И е като песен твоето обичане.

Прераждаш се съвсем наивно

с акордите от минало.

А любовта сънува в тях

и ги изпълва с вричане.

Пропита със надежда

и очакване за сбъдване,

ще вярвам всяка нощ

във твоето завръщане.

 

Т.К.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е като балада, като танц! Много ми харесва!
  • А аз не мога да открия надежда...

    Пространствата надмогвам
    и те целувам в своето безвремие
  • Честит Празник,Таничка!!!
    Надеждата и любовта,нека бъдат винаги с теб!!!
    Прегръщам те,с обич!Наздраве!!!
  • Уау! Думите са излишни... просто усщане...Страхотен стих!
  • С надежда очакването е по-кратко, а мечтите се сбъдват по-бързо! Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...