Надежда
Пренаписвам те отново
в днешното ми измерение.
Пространствата надмогвам
и те целувам в своето безвремие;
Твориш във мен с тъй присъщо,
дяволски незримо безразличие.
И е като песен твоето обичане.
Прераждаш се съвсем наивно
с акордите от минало.
А любовта сънува в тях
и ги изпълва с вричане.
Пропита със надежда
и очакване за сбъдване,
ще вярвам всяка нощ
във твоето завръщане.
Т.К.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
