Кой ще стопи преспите в душата

и от сърцето ще прогони тъгата?

Кой ще върне блясъка в мойте очи

и в хладните нощи над мене ще бди?

Навярно някъде някой ме чака,

навярно ще станат реалност мойте мечти...

Или пък за щастието съм изпуснала влака,

но надеждата в мене все още гори...

Дните, като мъниста от скъсана огърлица,

пилея без смисъл и цел...

Но надеждата прави ме птица,

тя търси любов и не знае предел...