Кой ще стопи преспите в душата
и от сърцето ще прогони тъгата?
Кой ще върне блясъка в мойте очи
и в хладните нощи над мене ще бди?
Навярно някъде някой ме чака,
навярно ще станат реалност мойте мечти...
Или пък за щастието съм изпуснала влака,
но надеждата в мене все още гори...
Дните, като мъниста от скъсана огърлица,
пилея без смисъл и цел...
Но надеждата прави ме птица,
тя търси любов и не знае предел...