10.09.2008 г., 7:24

Надежда

613 0 1

Кой ще стопи преспите в душата

и от сърцето ще прогони тъгата?

Кой ще върне блясъка в мойте очи

и в хладните нощи над мене ще бди?

 

Навярно някъде някой ме чака,

навярно ще станат реалност мойте мечти...

Или пък за щастието съм изпуснала влака,

но надеждата в мене все още гори...

 

Дните, като мъниста от скъсана огърлица,

пилея без смисъл и цел...

Но надеждата прави ме птица,

тя търси любов и не знае предел... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За надеждата!!! Ако не е тя...не знам! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...