10.09.2008 г., 7:24 ч.

Надежда 

  Поезия » Любовна
507 0 1

Кой ще стопи преспите в душата

и от сърцето ще прогони тъгата?

Кой ще върне блясъка в мойте очи

и в хладните нощи над мене ще бди?

 

Навярно някъде някой ме чака,

навярно ще станат реалност мойте мечти...

Или пък за щастието съм изпуснала влака,

но надеждата в мене все още гори...

 

Дните, като мъниста от скъсана огърлица,

пилея без смисъл и цел...

Но надеждата прави ме птица,

тя търси любов и не знае предел... 

© Карина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За надеждата!!! Ако не е тя...не знам! Поздрав!
Предложения
: ??:??