Sep 10, 2008, 7:24 AM

Надежда

  Poetry » Love
614 0 1

Кой ще стопи преспите в душата

и от сърцето ще прогони тъгата?

Кой ще върне блясъка в мойте очи

и в хладните нощи над мене ще бди?

 

Навярно някъде някой ме чака,

навярно ще станат реалност мойте мечти...

Или пък за щастието съм изпуснала влака,

но надеждата в мене все още гори...

 

Дните, като мъниста от скъсана огърлица,

пилея без смисъл и цел...

Но надеждата прави ме птица,

тя търси любов и не знае предел... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина All rights reserved.

Comments

Comments

  • За надеждата!!! Ако не е тя...не знам! Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...