17 июл. 2007 г., 17:56

Надежда

1.2K 0 2
 Надежда

Има ли смисъл пак
да започвам отначало
и пак да си мисля за теб?
Тези мисли ме изгарят
и някак си натъжават.
Защото знам, че до мен
ти никога няма да си.
Винаги ще има някой друг преди
мен, а аз ще съм незабележима.
Но любовта в мен е огромна
и няма начин да не я изразя,
и ръце към теб да протегна.
Мечтите са безплатни, нали,
не струва нищо?!
Но за сметка на това боли,
ако са разбити.
Но в мен винаги остава
пламъка на тази плаха надежда,
че ще сме заедно аз и ти.
Без тревоги и тъги,
усмихнати и щастливи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами какво да ти кажа Виолета..мисля, че вече успявам да се отърся от тази любов и да започна наново.Така трябва да бъде както казваш не си струва, ако той постъпва жестоко.
  • надеждата...винаги трябва да бъде подхранвана.Ако "той" подхранва надеждите ти,но после се отдръпва - постъпва жестоко и непростимо.Но на теб ти е нужно време за да разбереш това.Ако ли не,ако надеждите ти не биват подхранвани...с времето ще избледнеят ,както и мечтите свързани с тази любов.Надявам се обаче,защото си ми много сладка...надеждите ти да бъдат удовлетворени,а мечтите ти реалност...закото постоянството понякога дава резултат.Успех ти желая!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...