Jul 17, 2007, 5:56 PM

Надежда

  Poetry
1.2K 0 2
 Надежда

Има ли смисъл пак
да започвам отначало
и пак да си мисля за теб?
Тези мисли ме изгарят
и някак си натъжават.
Защото знам, че до мен
ти никога няма да си.
Винаги ще има някой друг преди
мен, а аз ще съм незабележима.
Но любовта в мен е огромна
и няма начин да не я изразя,
и ръце към теб да протегна.
Мечтите са безплатни, нали,
не струва нищо?!
Но за сметка на това боли,
ако са разбити.
Но в мен винаги остава
пламъка на тази плаха надежда,
че ще сме заедно аз и ти.
Без тревоги и тъги,
усмихнати и щастливи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами какво да ти кажа Виолета..мисля, че вече успявам да се отърся от тази любов и да започна наново.Така трябва да бъде както казваш не си струва, ако той постъпва жестоко.
  • надеждата...винаги трябва да бъде подхранвана.Ако "той" подхранва надеждите ти,но после се отдръпва - постъпва жестоко и непростимо.Но на теб ти е нужно време за да разбереш това.Ако ли не,ако надеждите ти не биват подхранвани...с времето ще избледнеят ,както и мечтите свързани с тази любов.Надявам се обаче,защото си ми много сладка...надеждите ти да бъдат удовлетворени,а мечтите ти реалност...закото постоянството понякога дава резултат.Успех ти желая!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...