Надеждата крепи

в безкрайните неволи

със злобата се бори,

не ще доброто да събори

на земята ледена от завист,

воюваща от цяла вечност.

Трудно е човек да се намери сам

с добро сърце чакащ там

на ъгъла по пътя твой...

Намери го без кървав бой.

В далечната светлина

чака искрена душа.

Надеждата крепи,

ще слее две съдби,

непознаващи враждата,

непомислящи за войната,

водеща от всеки втори човек,

воюваща сякаш цял век,

кой от злоба, кой от завист,

далеч е сякаш от искреност.

Надеждата крепи,

мечтите не ще събори,

не ще потъне в нощта,

не ще докосне смъртта.

Тя доброто ще познае

и във въздуха витае.

Намери изгубения рай,

доброто не ще достигне своя край!

Надеждата крепи...

Тя умира последна!