16 апр. 2009 г., 10:28

Надежда

992 0 1

Надеждата крепи

в безкрайните неволи

със злобата се бори,

не ще доброто да събори

 

на земята ледена от завист,

воюваща от цяла вечност.

Трудно е човек да се намери сам

с добро сърце чакащ там

 

на ъгъла по пътя твой...

Намери го без кървав бой.

В далечната светлина

чака искрена душа.

 

Надеждата крепи,

ще слее две съдби,

непознаващи враждата,

непомислящи за войната,

 

водеща от всеки втори човек,

воюваща сякаш цял век,

кой от злоба, кой от завист,

далеч е сякаш от искреност.

 

Надеждата крепи,

мечтите не ще събори,

не ще потъне в нощта,

не ще докосне смъртта.

 

Тя доброто ще познае

и във въздуха витае.

Намери изгубения рай,

доброто не ще достигне своя край!

 

Надеждата крепи...

Тя умира последна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...