16 abr 2009, 10:28

Надежда

  Poesía
982 0 1

Надеждата крепи

в безкрайните неволи

със злобата се бори,

не ще доброто да събори

 

на земята ледена от завист,

воюваща от цяла вечност.

Трудно е човек да се намери сам

с добро сърце чакащ там

 

на ъгъла по пътя твой...

Намери го без кървав бой.

В далечната светлина

чака искрена душа.

 

Надеждата крепи,

ще слее две съдби,

непознаващи враждата,

непомислящи за войната,

 

водеща от всеки втори човек,

воюваща сякаш цял век,

кой от злоба, кой от завист,

далеч е сякаш от искреност.

 

Надеждата крепи,

мечтите не ще събори,

не ще потъне в нощта,

не ще докосне смъртта.

 

Тя доброто ще познае

и във въздуха витае.

Намери изгубения рай,

доброто не ще достигне своя край!

 

Надеждата крепи...

Тя умира последна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...