16.04.2009 г., 10:28

Надежда

986 0 1

Надеждата крепи

в безкрайните неволи

със злобата се бори,

не ще доброто да събори

 

на земята ледена от завист,

воюваща от цяла вечност.

Трудно е човек да се намери сам

с добро сърце чакащ там

 

на ъгъла по пътя твой...

Намери го без кървав бой.

В далечната светлина

чака искрена душа.

 

Надеждата крепи,

ще слее две съдби,

непознаващи враждата,

непомислящи за войната,

 

водеща от всеки втори човек,

воюваща сякаш цял век,

кой от злоба, кой от завист,

далеч е сякаш от искреност.

 

Надеждата крепи,

мечтите не ще събори,

не ще потъне в нощта,

не ще докосне смъртта.

 

Тя доброто ще познае

и във въздуха витае.

Намери изгубения рай,

доброто не ще достигне своя край!

 

Надеждата крепи...

Тя умира последна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...