Apr 16, 2009, 10:28 AM

Надежда

  Poetry
983 0 1

Надеждата крепи

в безкрайните неволи

със злобата се бори,

не ще доброто да събори

 

на земята ледена от завист,

воюваща от цяла вечност.

Трудно е човек да се намери сам

с добро сърце чакащ там

 

на ъгъла по пътя твой...

Намери го без кървав бой.

В далечната светлина

чака искрена душа.

 

Надеждата крепи,

ще слее две съдби,

непознаващи враждата,

непомислящи за войната,

 

водеща от всеки втори човек,

воюваща сякаш цял век,

кой от злоба, кой от завист,

далеч е сякаш от искреност.

 

Надеждата крепи,

мечтите не ще събори,

не ще потъне в нощта,

не ще докосне смъртта.

 

Тя доброто ще познае

и във въздуха витае.

Намери изгубения рай,

доброто не ще достигне своя край!

 

Надеждата крепи...

Тя умира последна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...