7 сент. 2009 г., 10:01

Надежда 

  Поэзия » Другая
532 0 5

Потъна лодката, наречена "Надежда",
в море от безнадеждност. Без послание.
Притихна утрото в очите - като прежда,
посипано със черно съзерцание.

Поплака малко за изгубената вяра,
едно момче... пропито от наивност.
Запали с болката последната цигара,
във която се пречисти до невинност.

А кеят се закотви неподвижен,
отказа да приеме нова лодка.
Обсебен от безумие. Трагичен,
наливаше във чашата си водка.

И по-пиян от всякога. Разнежен,
прехапа здраво своите въжета.
Увисна на скалите. Непотребен,
усмихнат, че си връща пак "Надежда".
...

И този бряг остана без "Надежда",
на изток облаци. На запад? Престъпление.
Във вълните се белее като прежда
последният акорд. И погребение.

© Заличен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??