Надежда
Потъна лодката, наречена "Надежда",
в море от безнадеждност. Без послание.
Притихна утрото в очите - като прежда,
посипано със черно съзерцание.
Поплака малко за изгубената вяра,
едно момче... пропито от наивност.
Запали с болката последната цигара,
във която се пречисти до невинност.
А кеят се закотви неподвижен,
отказа да приеме нова лодка.
Обсебен от безумие. Трагичен,
наливаше във чашата си водка.
И по-пиян от всякога. Разнежен,
прехапа здраво своите въжета.
Увисна на скалите. Непотребен,
усмихнат, че си връща пак "Надежда".
...
И този бряг остана без "Надежда",
на изток облаци. На запад? Престъпление.
Във вълните се белее като прежда
последният акорд. И погребение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Заличен Всички права запазени
