26 февр. 2014 г., 15:16

Надежда

545 0 0

Надежда

Тази нощ ще дойда в твоя сън -

когато ще си топла и сама...

когато пролетният дъжд ръми навън -

безброй целувки ще ти донеса...

 

Страхувам се - отдалечаваш се от мен,

невидимата нишка между нас линее,

но аз към теб все тъй съм устремен

и любовта в сърцата ни живее...

 

Любима, усмихни се - ще се върна!

Ще има пак целувки бездиханни.

Със цялата си нежност пак ще те прегърна

и ще се затворят всички стари рани.

 

Недей, не мога с теб да се сбогувам...

Кой може на сърцето да нарежда?

Аз коленича и целувам

заглъхващите стъпки на надежда...

МК@2000

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марио Кроненберг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...