Надежда

Тази нощ ще дойда в твоя сън -

когато ще си топла и сама...

когато пролетният дъжд ръми навън -

безброй целувки ще ти донеса...

Страхувам се - отдалечаваш се от мен,

невидимата нишка между нас линее,

но аз към теб все тъй съм устремен

и любовта в сърцата ни живее...

Любима, усмихни се - ще се върна!

Ще има пак целувки бездиханни.

Със цялата си нежност пак ще те прегърна

и ще се затворят всички стари рани.

Недей, не мога с теб да се сбогувам...

Кой може на сърцето да нарежда?

Аз коленича и целувам

заглъхващите стъпки на надежда...

МК@2000