Надежда
544
0
0
Надежда
Тази нощ ще дойда в твоя сън -
когато ще си топла и сама...
когато пролетният дъжд ръми навън -
безброй целувки ще ти донеса...
Страхувам се - отдалечаваш се от мен,
невидимата нишка между нас линее,
но аз към теб все тъй съм устремен
и любовта в сърцата ни живее...
Любима, усмихни се - ще се върна!
Ще има пак целувки бездиханни.
Със цялата си нежност пак ще те прегърна
и ще се затворят всички стари рани.
Недей, не мога с теб да се сбогувам...
Кой може на сърцето да нарежда?
Аз коленича и целувам
заглъхващите стъпки на надежда...
МК@2000
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марио Кроненберг Всички права запазени
