Feb 26, 2014, 3:16 PM

Надежда

  Poetry
543 0 0

Надежда

Тази нощ ще дойда в твоя сън -

когато ще си топла и сама...

когато пролетният дъжд ръми навън -

безброй целувки ще ти донеса...

 

Страхувам се - отдалечаваш се от мен,

невидимата нишка между нас линее,

но аз към теб все тъй съм устремен

и любовта в сърцата ни живее...

 

Любима, усмихни се - ще се върна!

Ще има пак целувки бездиханни.

Със цялата си нежност пак ще те прегърна

и ще се затворят всички стари рани.

 

Недей, не мога с теб да се сбогувам...

Кой може на сърцето да нарежда?

Аз коленича и целувам

заглъхващите стъпки на надежда...

МК@2000

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марио Кроненберг All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...