Надежда
Някой ден ще си купим имот
в изоставено българско село,
с две безстрашни вълчета за СОТ
и със сламен дюшек за постеля.
Ще се будим по първи петли
и ще пеем със славеи в храма,
а след служба, по пъстър килим
ще се връщаме – рамо до рамо.
Ще ухае на билки и мед,
край огради, прелели в зелено.
Ще рисуваш живота навред,
аз ще пиша, от цвят запленена.
Ще препускаме с диви коне,
ще отглеждаме благи лисици
и сърнички – дузина поне,
даже хор от щурчета и птици.
Всеки ден ще е чудно красив,
всяка нощ ще е приказно нежна.
Някой ден ще си много щастлив.
Днес за двама ни имам надежда.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
