МаЖор (Мария Божкова)
93 90
3 дек. 2017 г., 23:21

Надежда 

  Поэзия
1077 4 4

Безбрежен пристан...

Студ... Умора...

Том прелистен...

Болни хора...

Звезди умират...

Земята стене...

превива гръб...

боли и в мене...

Ветрове неукротени,

някой сякаш ни е гневен?

Вярата ни – угасена?

Кой е пръв и кой последен?

.................................................

Хора сме безверни,

алчни и лукави.

Злини безмерни

взаимно си правим.

Потъпкваме чувства...

Продаваме чест...

Фалшиви изкуства...

Живеем за днес...

Молим се с надежда,

щом усетим ножа.

В щастие изглежда,

сме в друга кожа?

.....................................

Но някъде в нас,

изгрява доброто!

То ни сплотява,

навярно защото,

в своята същност

Духът прероден,

живее и в Нея,

и в Него... и в мен!

"Бог е любов! "

Със свята надежда

и с благослов,

към нас Той поглежда!

 

Боже милостиви,

вяра ти ни давай,

и кураж, и сили...

Грешни сме. Прощавай!

 

 

© Мария Божкова Все права защищены

МаЖор 

Произведение участвует в конкурсе:

Раждане на Добротата »

15 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми посланието ти, Мария!... Успех в конкурса!
  • Пестеливо, но силно въздействащо! Поздрав! Оцених и дадох глас!
  • Толкова щастлива ме направи с този коментар! Но не толкова с оценката , а с преценката ти за мен! Благодаря ти с цялото си сърце!
    С изключително удоволствие и възхищение следя творчеството ти, Avis! Моля се да откриеш щастливата си муза и да я претвориш в най- красивата поезия! Ти го умееш! Гуш! 💕
  • Искрено, мъдро, изстрадано... Прозвуча като изповед! И изобщо не ме интересува, че тук-там ритъмът ми се изгуби. Благодаря ти за надеждата, която изгря накрая, Мария!.. (А как само ти отива това име! ). Няма да ти пожелавам ”успех”, за мен ти си победител и само защото носиш човешкото у себе си! Прегръдка!
Предложения
: ??:??