Dec 3, 2017, 11:21 PM

Надежда

  Poetry
1.5K 4 4

Безбрежен пристан...

Студ... Умора...

Том прелистен...

Болни хора...

Звезди умират...

Земята стене...

превива гръб...

боли и в мене...

Ветрове неукротени,

някой сякаш ни е гневен?

Вярата ни – угасена?

Кой е пръв и кой последен?

.................................................

Хора сме безверни,

алчни и лукави.

Злини безмерни

взаимно си правим.

Потъпкваме чувства...

Продаваме чест...

Фалшиви изкуства...

Живеем за днес...

Молим се с надежда,

щом усетим ножа.

В щастие изглежда,

сме в друга кожа?

.....................................

Но някъде в нас,

изгрява доброто!

То ни сплотява,

навярно защото,

в своята същност

Духът прероден,

живее и в Нея,

и в Него... и в мен!

"Бог е любов! "

Със свята надежда

и с благослов,

към нас Той поглежда!

 

Боже милостиви,

вяра ти ни давай,

и кураж, и сили...

Грешни сме. Прощавай!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор 

The work is a contestant:

15 place

Comments

Comments

  • Хареса ми посланието ти, Мария!... Успех в конкурса!
  • Пестеливо, но силно въздействащо! Поздрав! Оцених и дадох глас!
  • Толкова щастлива ме направи с този коментар! Но не толкова с оценката , а с преценката ти за мен! Благодаря ти с цялото си сърце!
    С изключително удоволствие и възхищение следя творчеството ти, Avis! Моля се да откриеш щастливата си муза и да я претвориш в най- красивата поезия! Ти го умееш! Гуш! 💕
  • Искрено, мъдро, изстрадано... Прозвуча като изповед! И изобщо не ме интересува, че тук-там ритъмът ми се изгуби. Благодаря ти за надеждата, която изгря накрая, Мария!.. (А как само ти отива това име! ). Няма да ти пожелавам ”успех”, за мен ти си победител и само защото носиш човешкото у себе си! Прегръдка!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...