Безбрежен пристан...
Студ... Умора...
Том прелистен...
Болни хора...
Звезди умират...
Земята стене...
превива гръб...
боли и в мене...
Ветрове неукротени,
някой сякаш ни е гневен?
Вярата ни – угасена?
Кой е пръв и кой последен?
.................................................
Хора сме безверни,
алчни и лукави.
Злини безмерни
взаимно си правим.
Потъпкваме чувства...
Продаваме чест...
Фалшиви изкуства...
Живеем за днес...
Молим се с надежда,
щом усетим ножа.
В щастие изглежда,
сме в друга кожа?
.....................................
Но някъде в нас,
изгрява доброто!
То ни сплотява,
навярно защото,
в своята същност
Духът прероден,
живее и в Нея,
и в Него... и в мен!
"Бог е любов! "
Със свята надежда
и с благослов,
към нас Той поглежда!
Боже милостиви,
вяра ти ни давай,
и кураж, и сили...
Грешни сме. Прощавай!
© Мария Божкова All rights reserved.