3.12.2017 г., 23:21

Надежда

1.5K 4 4

Безбрежен пристан...

Студ... Умора...

Том прелистен...

Болни хора...

Звезди умират...

Земята стене...

превива гръб...

боли и в мене...

Ветрове неукротени,

някой сякаш ни е гневен?

Вярата ни – угасена?

Кой е пръв и кой последен?

.................................................

Хора сме безверни,

алчни и лукави.

Злини безмерни

взаимно си правим.

Потъпкваме чувства...

Продаваме чест...

Фалшиви изкуства...

Живеем за днес...

Молим се с надежда,

щом усетим ножа.

В щастие изглежда,

сме в друга кожа?

.....................................

Но някъде в нас,

изгрява доброто!

То ни сплотява,

навярно защото,

в своята същност

Духът прероден,

живее и в Нея,

и в Него... и в мен!

"Бог е любов! "

Със свята надежда

и с благослов,

към нас Той поглежда!

 

Боже милостиви,

вяра ти ни давай,

и кураж, и сили...

Грешни сме. Прощавай!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Божкова Всички права запазени

МаЖор 

Произведението е участник в конкурса:

15 място

Коментари

Коментари

  • Хареса ми посланието ти, Мария!... Успех в конкурса!
  • Пестеливо, но силно въздействащо! Поздрав! Оцених и дадох глас!
  • Толкова щастлива ме направи с този коментар! Но не толкова с оценката , а с преценката ти за мен! Благодаря ти с цялото си сърце!
    С изключително удоволствие и възхищение следя творчеството ти, Avis! Моля се да откриеш щастливата си муза и да я претвориш в най- красивата поезия! Ти го умееш! Гуш! 💕
  • Искрено, мъдро, изстрадано... Прозвуча като изповед! И изобщо не ме интересува, че тук-там ритъмът ми се изгуби. Благодаря ти за надеждата, която изгря накрая, Мария!.. (А как само ти отива това име! ). Няма да ти пожелавам ”успех”, за мен ти си победител и само защото носиш човешкото у себе си! Прегръдка!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...