5 апр. 2020 г., 23:47

Надежда 

  Поэзия
1287 8 13

Сенки трептящи. Презрителен смях.

Ярост ... в длани нестихнала.

Зависимост трудна. Нечута сълза.

И вина, която не диша.

 

А утрото някъде грейва със смях,

приканва към слънчеви радости.

Но твоето мрачно, пепеляво небе,

те скрива от цветните краски.

 

И няма спасние. Няма и жал.

Прегръща те мракът на силните.

Но зрънце надежда таи се в нощта ...

Нали си дете на Вселената?!

 

Подай си ръката! Доброто е в нас.

Има го! Само повярвай!

Заблуда е, че няма любов по света.

Все още сме с обич в душата.

© Дочка Г Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зарадва ме с присъствието си, Марко! Благодаря!
  • Много истинско !
  • Безкрайно благодаря на всички за споделените мнения и топлите сърчица! Светли и благословени Великденски празници!
  • Чудесни послания си вложила в тези красиви стихове, Доче! Поздравления!
  • Подобно внушение исках да постигна в Люлка, но не намерих сили да покажа пътя за излизане от безизходицата, поздравявам те за финала!
  • Благодаря ти, Светле! Слънчева усмивка от мен.
  • Толкова много светлина има в стиха ти, Доче... 🌹
  • Благодаря на всички които коментираха това стихотворение! Няма по болезнена гледка от едно разплакано дете, стаило в себе си болка, страх и безпомощност. А заради масовата семейна изолация, предизвикана от пандемията с коронавируса, нарастват случаите на домашно насилие. Недопустимо е!
  • Хубаво.
  • Хубаво е Доче! Дай Боже вяра, надежда, любов и добро в сърцата!
  • Много ми харесва! Надежда все още има! Поздравления!
  • Да! Все още сме с обич в душата.
  • Много е хубаво, Дочка!
    Но зрънце надежда таи се в нощта ...
    Нали си дете на Вселената?!

    Подай си ръката! Доброто е в нас.
    Има го! Само повярвай!
    Заблуда е, че няма любов по света.
    Все още сме с обич в душата.
Предложения
: ??:??