Сенки трептящи. Презрителен смях.
Ярост ... в длани нестихнала.
Зависимост трудна. Нечута сълза.
И вина, която не диша.
А утрото някъде грейва със смях,
приканва към слънчеви радости.
Но твоето мрачно, пепеляво небе,
те скрива от цветните краски.
И няма спасние. Няма и жал.
Прегръща те мракът на силните.
Но зрънце надежда таи се в нощта ...
Нали си дете на Вселената?! ...