5 abr 2020, 23:47

Надежда

  Poesía
1.7K 8 13

Сенки трептящи. Презрителен смях.

Ярост ... в длани нестихнала.

Зависимост трудна. Нечута сълза.

И вина, която не диша.

 

А утрото някъде грейва със смях,

приканва към слънчеви радости.

Но твоето мрачно, пепеляво небе,

те скрива от цветните краски.

 

И няма спасние. Няма и жал.

Прегръща те мракът на силните.

Но зрънце надежда таи се в нощта ...

Нали си дете на Вселената?!

 

Подай си ръката! Доброто е в нас.

Има го! Само повярвай!

Заблуда е, че няма любов по света.

Все още сме с обич в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зарадва ме с присъствието си, Марко! Благодаря!
  • Много истинско !
  • Безкрайно благодаря на всички за споделените мнения и топлите сърчица! Светли и благословени Великденски празници!
  • Чудесни послания си вложила в тези красиви стихове, Доче! Поздравления!
  • Подобно внушение исках да постигна в Люлка, но не намерих сили да покажа пътя за излизане от безизходицата, поздравявам те за финала!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...