29 июн. 2020 г., 17:18  

... надежда ...

759 1 0

Отявлена надежда, накуп надве-натри,

събира без да свежда една и две глави.

Оковите не виждат, поспрели за мига,

до себе само спират, във себе си броят –

 

доколко са си нужни бърборят през уста,

душите им безрадни от тягостна вина

застрелват всяка нежност, обличат я в костюм,

във който й отреждат короната на шут.

 

Надеждата крепи човека – до първото препятствие,

когато без одежда остава излъганото щастие.

Окови са ни дрехите – пъстрят от цветове,

събличаме вечерно, но вечно сме обзети

 

от странен смут и вик бездомен

под покрива ни благосклонен

да търсим теб у мен,

навикнали,

твърдения, обикнати –

 

потърсили нерадостно

нечия ръка,

намираме увиснала

празната лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...