29 июн. 2020 г., 17:18  

... надежда ...

764 1 0

Отявлена надежда, накуп надве-натри,

събира без да свежда една и две глави.

Оковите не виждат, поспрели за мига,

до себе само спират, във себе си броят –

 

доколко са си нужни бърборят през уста,

душите им безрадни от тягостна вина

застрелват всяка нежност, обличат я в костюм,

във който й отреждат короната на шут.

 

Надеждата крепи човека – до първото препятствие,

когато без одежда остава излъганото щастие.

Окови са ни дрехите – пъстрят от цветове,

събличаме вечерно, но вечно сме обзети

 

от странен смут и вик бездомен

под покрива ни благосклонен

да търсим теб у мен,

навикнали,

твърдения, обикнати –

 

потърсили нерадостно

нечия ръка,

намираме увиснала

празната лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...