Надежда

Поэзия

646 5 23

Прозорците , сковани от мълчание

посяват зимни теменуги.

Стопявам с длани старите желания

и дланите ми стават груби.

Сега е зима, ала не е бяла.

Отдавна бяла май не е била. ..

И толкова е сива и квартална,

че още по-студено е така.

Сънувам пролет. Цъфнала безбрежност -

зелено, птици, бели пеперуди. ..

А по прозорците, сковани от надежда

покълват ледените теменуги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ДИС (Деа)

Благодаря, Димитър! Винаги трябва да има надежда.

2021-01-31T09:32:15+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Символизъм в образите на зимата и пролетта като надежда за промяна и превръщане на сивото ежедневие в цветен празник.

2021-01-31T07:53:22+02:00
ДИС (Деа)

Гедеон, Ангелина, Миленче, радвате ме, че сте тук. Благодаря ви!

2021-01-30T21:38:02+02:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Красиво, копнежно, нежно, снежно писмо от ледените теменуги до пролетта - "Цъфнала безбрежност - зелено, птици, бели пеперуди. .."

2021-01-30T08:27:04+02:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

“ А по прозорците, сковани от надежда
покълват ледените теменуги.” - сякаш докоснато от Ледената кралица! Много ми хареса, Деа!

2021-01-30T03:05:19+02:00