Надежда

Poetry

641 5 23

Прозорците , сковани от мълчание

посяват зимни теменуги.

Стопявам с длани старите желания

и дланите ми стават груби.

Сега е зима, ала не е бяла.

Отдавна бяла май не е била. ..

И толкова е сива и квартална,

че още по-студено е така.

Сънувам пролет. Цъфнала безбрежност -

зелено, птици, бели пеперуди. ..

А по прозорците, сковани от надежда

покълват ледените теменуги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ДИС (Деа)

Благодаря, Димитър! Винаги трябва да има надежда.

2021-01-31T09:32:15+02:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Символизъм в образите на зимата и пролетта като надежда за промяна и превръщане на сивото ежедневие в цветен празник.

2021-01-31T07:53:22+02:00
ДИС (Деа)

Гедеон, Ангелина, Миленче, радвате ме, че сте тук. Благодаря ви!

2021-01-30T21:38:02+02:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Красиво, копнежно, нежно, снежно писмо от ледените теменуги до пролетта - "Цъфнала безбрежност - зелено, птици, бели пеперуди. .."

2021-01-30T08:27:04+02:00
angel-ina (Ангелина Стойчева)

“ А по прозорците, сковани от надежда
покълват ледените теменуги.” - сякаш докоснато от Ледената кралица! Много ми хареса, Деа!

2021-01-30T03:05:19+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0