Надежда
Прозорците , сковани от мълчание
посяват зимни теменуги.
Стопявам с длани старите желания
и дланите ми стават груби.
Сега е зима, ала не е бяла.
Отдавна бяла май не е била. ..
И толкова е сива и квартална,
че още по-студено е така.
Сънувам пролет. Цъфнала безбрежност -
зелено, птици, бели пеперуди. ..
А по прозорците, сковани от надежда
покълват ледените теменуги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
