28 авг. 2022 г., 19:34

Надежда 

  Поэзия
5.0 (3)
800 2 3
В ъгъла една обувка стара,
захвърлена прашясва в самота.
Без другарче - спътник за забава,
забравена с прекършена съдба.
Запазен спомен за времена и нрави,
за вакса, четка и усмихнати очи,
за танци луди с крачета - весели другари,
за нови първи крачки към мечти.
А днес е изоставена самичка
и нищо не е обуто в нея,
тлее още надеждата - искричка,
за далечен път душата и копнее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...

Ещё произведения »