28.08.2022 г., 19:34 ч.

Надежда 

  Поезия
665 2 3

В ъгъла една обувка стара,
захвърлена прашясва в самота.
Без другарче - спътник за забава,
забравена с прекършена съдба.
Запазен спомен за времена и нрави,
за вакса, четка и усмихнати очи,
за танци луди с крачета - весели другари,
за нови първи крачки към мечти.
А днес е изоставена самичка
и нищо не е обуто в нея,
тлее още надеждата - искричка,
за далечен път душата и копнее.


 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??