Aug 28, 2022, 7:34 PM
Надежда
В ъгъла една обувка стара,
захвърлена прашясва в самота.
Без другарче - спътник за забава,
забравена с прекършена съдба.
Запазен спомен за времена и нрави,
за вакса, четка и усмихнати очи,
за танци луди с крачета - весели другари,
за нови първи крачки към мечти.
А днес е изоставена самичка
и нищо не е обуто в нея,
тлее още надеждата - искричка,
за далечен път душата и копнее.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Това може би е едно от най-хубавите ти стихотворения.
-
Много ми хареса.
-
Уж за обувка се говори, но то е с тъй дълбок смисъл, даже се натъжих. Но има в края на стиха надежда, която ме зарадва! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
