2 июл. 2004 г., 14:22

Надежда

2K 0 8
Всички живеем във замъци –
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.

Имаме свещи.
Палим ги с дъх.
Безнадеждно вярващи клетници,
Че няма да изгорят.

А блясъкът толкова кратък е –
Не стига да мигнеш веднъж.
Восъкът стопява се
И мракът се връща.

После пак тръгваме в търсене,
Блъскайки се в стените на ада си,
С надеждата, че някога ще намерим светулка –
Смисълът на живота
Във вечния мрак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кери Исова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ако щеш ми вярвай ама на мен ми напамня на "малката кибрито продавачка"хубаво е но..не веждам "искрата"наречене -надежда - в цялата работа -по скоро стихчето носи мрак..и тъмнина..сори че бях честна
  • Благодаря ви!
    Много се радвам, че някой ме оценява така
  • Между другото - Кери, много хубаво стихче, забравих да го спомена в последния си коментар .
  • А забравих да спомена ,че Кери е много талантливо момиче и пише хубаво
  • Ванка имаш право.Много произведения наистина не заслужават отлични оценки.Дори аз си признавам,че мойте стихове вазират от оценка 4 до 5 50,ако аз трябваше да си ги оценя.Въпреки всичко смятам,че има неща,които заслужават пълно 6,а този,който гласува с ниска оценка към 4 например..просто не разбира Но не е важно в крайна сметка как другите ни оценяват дадено произведение,а как ние си го оценяваме

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...