2 июл. 2004 г., 14:22

Надежда

2K 0 8
Всички живеем във замъци –
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.

Имаме свещи.
Палим ги с дъх.
Безнадеждно вярващи клетници,
Че няма да изгорят.

А блясъкът толкова кратък е –
Не стига да мигнеш веднъж.
Восъкът стопява се
И мракът се връща.

После пак тръгваме в търсене,
Блъскайки се в стените на ада си,
С надеждата, че някога ще намерим светулка –
Смисълът на живота
Във вечния мрак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кери Исова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ако щеш ми вярвай ама на мен ми напамня на "малката кибрито продавачка"хубаво е но..не веждам "искрата"наречене -надежда - в цялата работа -по скоро стихчето носи мрак..и тъмнина..сори че бях честна
  • Благодаря ви!
    Много се радвам, че някой ме оценява така
  • Между другото - Кери, много хубаво стихче, забравих да го спомена в последния си коментар .
  • А забравих да спомена ,че Кери е много талантливо момиче и пише хубаво
  • Ванка имаш право.Много произведения наистина не заслужават отлични оценки.Дори аз си признавам,че мойте стихове вазират от оценка 4 до 5 50,ако аз трябваше да си ги оценя.Въпреки всичко смятам,че има неща,които заслужават пълно 6,а този,който гласува с ниска оценка към 4 например..просто не разбира Но не е важно в крайна сметка как другите ни оценяват дадено произведение,а как ние си го оценяваме

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...