2.07.2004 г., 14:22

Надежда

2K 0 8
Всички живеем във замъци –
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.

Имаме свещи.
Палим ги с дъх.
Безнадеждно вярващи клетници,
Че няма да изгорят.

А блясъкът толкова кратък е –
Не стига да мигнеш веднъж.
Восъкът стопява се
И мракът се връща.

После пак тръгваме в търсене,
Блъскайки се в стените на ада си,
С надеждата, че някога ще намерим светулка –
Смисълът на живота
Във вечния мрак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кери Исова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ако щеш ми вярвай ама на мен ми напамня на "малката кибрито продавачка"хубаво е но..не веждам "искрата"наречене -надежда - в цялата работа -по скоро стихчето носи мрак..и тъмнина..сори че бях честна
  • Благодаря ви!
    Много се радвам, че някой ме оценява така
  • Между другото - Кери, много хубаво стихче, забравих да го спомена в последния си коментар .
  • А забравих да спомена ,че Кери е много талантливо момиче и пише хубаво
  • Ванка имаш право.Много произведения наистина не заслужават отлични оценки.Дори аз си признавам,че мойте стихове вазират от оценка 4 до 5 50,ако аз трябваше да си ги оценя.Въпреки всичко смятам,че има неща,които заслужават пълно 6,а този,който гласува с ниска оценка към 4 например..просто не разбира Но не е важно в крайна сметка как другите ни оценяват дадено произведение,а как ние си го оценяваме

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...