2.07.2004 г., 14:22

Надежда

2K 0 8
Всички живеем във замъци –
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.

Имаме свещи.
Палим ги с дъх.
Безнадеждно вярващи клетници,
Че няма да изгорят.

А блясъкът толкова кратък е –
Не стига да мигнеш веднъж.
Восъкът стопява се
И мракът се връща.

После пак тръгваме в търсене,
Блъскайки се в стените на ада си,
С надеждата, че някога ще намерим светулка –
Смисълът на живота
Във вечния мрак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кери Исова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ако щеш ми вярвай ама на мен ми напамня на "малката кибрито продавачка"хубаво е но..не веждам "искрата"наречене -надежда - в цялата работа -по скоро стихчето носи мрак..и тъмнина..сори че бях честна
  • Благодаря ви!
    Много се радвам, че някой ме оценява така
  • Между другото - Кери, много хубаво стихче, забравих да го спомена в последния си коментар .
  • А забравих да спомена ,че Кери е много талантливо момиче и пише хубаво
  • Ванка имаш право.Много произведения наистина не заслужават отлични оценки.Дори аз си признавам,че мойте стихове вазират от оценка 4 до 5 50,ако аз трябваше да си ги оценя.Въпреки всичко смятам,че има неща,които заслужават пълно 6,а този,който гласува с ниска оценка към 4 например..просто не разбира Но не е важно в крайна сметка как другите ни оценяват дадено произведение,а как ние си го оценяваме

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...