Jul 2, 2004, 2:22 PM

Надежда

  Poetry
2K 0 8
Всички живеем във замъци –
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.

Имаме свещи.
Палим ги с дъх.
Безнадеждно вярващи клетници,
Че няма да изгорят.

А блясъкът толкова кратък е –
Не стига да мигнеш веднъж.
Восъкът стопява се
И мракът се връща.

После пак тръгваме в търсене,
Блъскайки се в стените на ада си,
С надеждата, че някога ще намерим светулка –
Смисълът на живота
Във вечния мрак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кери Исова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ако щеш ми вярвай ама на мен ми напамня на "малката кибрито продавачка"хубаво е но..не веждам "искрата"наречене -надежда - в цялата работа -по скоро стихчето носи мрак..и тъмнина..сори че бях честна
  • Благодаря ви!
    Много се радвам, че някой ме оценява така
  • Между другото - Кери, много хубаво стихче, забравих да го спомена в последния си коментар .
  • А забравих да спомена ,че Кери е много талантливо момиче и пише хубаво
  • Ванка имаш право.Много произведения наистина не заслужават отлични оценки.Дори аз си признавам,че мойте стихове вазират от оценка 4 до 5 50,ако аз трябваше да си ги оценя.Въпреки всичко смятам,че има неща,които заслужават пълно 6,а този,който гласува с ниска оценка към 4 например..просто не разбира Но не е важно в крайна сметка как другите ни оценяват дадено произведение,а как ние си го оценяваме

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....