Надежда ли?
Това ли ми остави?
Надежда ли?
Че някой ден ще се повтори.
Онази нощ - блажена, сладка,
онази нощ - за мене много кратка.
В прегръдките ти нежни да заспивам,
блажена и немислеща за сутринта,
с целувките ти нежни само да притихвам,
да моля се да не идва заранта...
Надежда ли?
Това ли ми остана - искрица щастие, проблясваща
сред цялата тъга...
Надеждата, че няма пак да чакам и да се моля
мой да си в нощта...
© Валя Митова Все права защищены