12 сент. 2006 г., 00:28

НАДЕЖДА

788 0 0

      Казват,че любовта няма край,
      казват,че тя е като приказен рай,
      но защо ли аз не мога да я изживея
      кога най-после ще мога щастливо да се смея.
      Чудя се кога щастието ще почука и на моята врата,
      докога ще трябва да живея в самота
      постоянно виждам влюбени хора покрай мен,
      но на мен светът ми се струва ужасно студен.
      Аз вярвам,че ти съществуваш
      и от любовта не се страхуваш,
      зная,че ще срещнем с тебе скоро
      и ще бъда щастлива отново.
      Ти си някъде там-самотен в нощта,
      както аз съм сама сега
      и виждам твоя образ,твоето лице,
      и твоите протегнати към мен ръце.
      Ръце и аз протягам,но все не мога да те стигна
      твоя образ ми убягва и гняв във мене се надигна,
      че ти си моята илюзия-една красива мечта,
      но въпреки това чувствам,че те има някъде в света.
      Точно ти си за мен отреден
      щом се срещнем от моята любов ще бъдеш победен
      и заедно ще преоткрием хиляди неща,
      и ще бъдем вечно двама-дори и във смъртта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...