12 sept 2006, 0:28

НАДЕЖДА

  Poesía
787 0 0

      Казват,че любовта няма край,
      казват,че тя е като приказен рай,
      но защо ли аз не мога да я изживея
      кога най-после ще мога щастливо да се смея.
      Чудя се кога щастието ще почука и на моята врата,
      докога ще трябва да живея в самота
      постоянно виждам влюбени хора покрай мен,
      но на мен светът ми се струва ужасно студен.
      Аз вярвам,че ти съществуваш
      и от любовта не се страхуваш,
      зная,че ще срещнем с тебе скоро
      и ще бъда щастлива отново.
      Ти си някъде там-самотен в нощта,
      както аз съм сама сега
      и виждам твоя образ,твоето лице,
      и твоите протегнати към мен ръце.
      Ръце и аз протягам,но все не мога да те стигна
      твоя образ ми убягва и гняв във мене се надигна,
      че ти си моята илюзия-една красива мечта,
      но въпреки това чувствам,че те има някъде в света.
      Точно ти си за мен отреден
      щом се срещнем от моята любов ще бъдеш победен
      и заедно ще преоткрием хиляди неща,
      и ще бъдем вечно двама-дори и във смъртта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...